С огромно удоволствие изслушах последното парче на Хазарта. Шокиращо добре е уловил духа на държавата България в средатана на 2014-та година.
Парчето, като цяло е осмиващо чалгата – в политиката, в музиката, в бизнеса, в псевдо-студентския живот. На пръв поглед лекия текст със силен диалект е изпълнен с метафори и препратки, които хвърлят в дълбок размисъл. На първо слушане, през цялото време имах усещането за дежа-вю. Има връзка със старите парчета на Ъпсурт от албума “Боздуган” от края на 90-те години. Тъпото в цялата история е, че България с бясна сила върви към времената на битаците и борцата, а простотията и русофилията гонят зад граница и малкото останали с мозък в главата. Има силен бъзик с кинтите от въртележката, които ги прибира мутрата – олицетворение на бизнеса в държавата.
А на края… е края е просто разкошен с неадекватното изказване на оня бивш СДС-ар и сегашен ДПС-ар – Местан, по повод назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Местан откровено е наречен тъпанар, което споделят голяма част от малкото нормалните хора в тая държава. Браво на Хазарта, за смелостта, да казва нещата с истинските им имена! Това е истинския смисъл на рапа – да се казват истините в очите на политиците и властимащите тъпанари. С тенденцията с която намаляваме, като работещо население, скоро тая държава ще се превърне в държава на пенсионери и местановци.
Култово парче, което за съжаление малко хора ще го разберат. Но пък Хазарта никога не е бил комерс. Diss-овете му са насочени към специална публика с по-различно мислене от на овчата тълпа.

Ице, да си жив и здрав!